- Г-жо Николова, по-свободна ли се чувствате след премахването на

 

- Г-жо Николова, по-свободна ли се чувствате след премахването на тематичните разпределения (плановете по часове и по седмици какво ще бъде преподадено)?

- Изискването за тематичните разпределения официално може да е отстранено, само че действително системата е по този начин направена, че да го изисква и то в предходния му тип. Тематичното систематизиране отразява образователната стратегия, към която ние би трябвало да се придържаме. Аз съм длъжна да запиша тематика на урока в електронния дневник, тъй като другояче не мога да го доклада като взет. Когато има инспекция, единственият метод да потвърдим, че сме взели този материал, е да покажем тематиките на уроците. Както виждате, в случай че се промени един детайл от системата, само че всичко останало си остане същото, в действителност нищо не се трансформира на процедура.

- Но просветният министър неведнъж е изтъквал, че няма потребност от сходни разпределения, даже, че няма потребност да се следва буквално учебникът?

- Това е по този начин. Но въпросът е дали действително имам избор какво да преподавам, до каква степен мога да си разреша да не спазя програмата и да пропусна създател или произведение. Ако счете, че философска поема на Славейков е прекомерно висока топка за даден клас, мога ли да преподам някое друго стихотворение, което би било по-подходящо за тях? Отговорът е не, тъй като програмата ме задължава и без систематизиране, а го има и на матурата. Ако въпреки всичко реша да го направя, остава въпросът с образователните материали - всички учебници са по програмата и се разграничават единствено по езиков жанр, картинки и подбрани цитати. Сега преподавам на 9-и и 10-и клас модернизъм, четем стихотворението " Към читателя " на Бодлер. На третия куплет се обажда възпитаник и споделя: " Тука написа за Сатаната, за какво въобще четем такива неща? ". Учениците претърпяват културен потрес! Това е издирван резултат при тази литература, само че е комплицирано да обясниш тези хрумвания на 9-класник, при който нереалното мислене не е достигнало нужното равнище.

- Но нали образователните стратегии бяха осъвременени и олекотени?

- При някои стратегии може би отпада материал, само че не и по литература. Тук има отпаднали творби, само че за сметка на това в 10-и клас влиза и литературата след 1945 година. Как се изяснява на 10-класници Радичков? Говорим за пластове смисъл изпод, а множеството възпитаници имат проблем просто да прочетат текста и да го осъзнаят. Проблемът с новите стратегиите по БЕЛ занапред ще си проличи. Дори мисля, че резултатите на външното оценяване след 10-и клас, което т.г. се вкарва за първи път, ще бъдат още по-зле, тъй като материал, който преди се учеше в 11-и и 12-и клас, сега е смъкнат с 2 години надолу. Учениците на тази възраст въобще не схващат защо става дума в тези творби. Как да обясниш на един 9-класник какъв тъкмо е обликът на остарялата грозна продажница с увехнала гръд? Просто не е за тяхната възраст, не го схващат и намразват тази литература. Има творби, които би трябвало да се четат след 40-годишна възраст. Подобно е и в по-малките класове. От 2-ри клас децата учат съществителни и епитети имена, сказуеми, които са доста нереални за тях. На тази възраст им е мъчно да разграничат коя дума е деяние, коя - положение. Ние това сме го учили в 5-ти клас.

- Какво още затруднява работата ви?

- За да направя от моите възпитаници културни читатели и да схващат това, което четат, ми трябват повече часове за извършения. Аз обаче нямам такива. За Пенчо Славейков имам 2 часа - нямам късмет. Учениците към момента са любопитни, може да им се възпламени интереса. Ако се диалози с тях, човек може да бъде очарован. Но в случай че програмата е толкоз натоварена като в 10-и клас, това няма по какъв начин да стане. Определено считам, че програмата би трябвало да стане по-рехава. Но тъй като творби не могат да се махат до безспир, не МОН, а българското общество би трябвало да намерения дали да не се прежали и образователната година да стартира не на 15-ти, а на 1-ви септември? Не е ли по-добре образователната година да се разтегли малко във времето, с цел да имат учениците по-нормални часове?! Самата организация на образователния развой също може да се усъвършенства. Учениците в горен курс въобще не остават за последните часове, някои даже заспиват в час от отмалялост.

Училището има известна независимост да провежда образователния ден, както желае, само че единствено на пръв взор - има безчет условия, с които би трябвало да се съобрази. Бях на образование в гимназия, в която ни демонстрираха по какъв начин са създали интегрирани уроци. Върнах се в моето учебно заведение и незабавно започнахме да мислим с директорката ни по какъв начин да създадем тази иновация и при нас. Започнахме да съпоставяме стратегиите - по БЕЛ учениците учат един интервал, по география - различен, по история – нещо напълно друго. За Възраждането се учи първо по литература в 9-и клас, след което по история в 10-и клас. Оказа се, че самата стратегия не може да се реорганизира по този начин, че моите часове и часовете на трима сътрудници да вървят в блок, с цел да бъде извършен чисто физически този новаторски урок.

Другото нещо, което ни попречва, са прекомерно многото възпитаници в клас. Ясно е, че въпросът опира до пари, планове, материална база и така нататък, само че това, което обществото желае от учителите, се реализира с доста по-малко възпитаници в час. 25 възпитаници са напряко навалица. Много мъчно можеш да предоставиш друго наличие в един час по този начин, че да заинтересуваш всички. Аз работя в един час като за три часа, деля класа на групи и така нататък Но всяка група във всеки един миг изисква моето внимание. Няма по какъв начин с 25 ученика в клас да се работи качествено и на всеки да се обърне нужното внимание. В Класическата гимназия съм преподавала старобългарски разделно – в група от по 12-14 индивида, които учителят може да обхване умерено. Този тип образование дава страхотни резултати, само че и то е на път да бъде отстранено.

- 14-15 възпитаници в клас - звучи отлично, само че не и допустимо?

- Честно казано, не съм уверена, че е невероятно. Мислила съм доста и считам, че това е въпрос на добра организация. Доста учебни заведения се затвориха. За София може да е проблем, само че за дребните градчета няма да е по този начин. Не мисля, че колегията би имала толкоз сериозен проблем, в случай че броя на хорариума на часовете бъде нараснала с няколко часа в името на това класовете да бъдат по-малки. Причината да се оплакват толкоз доста учители от натоварването е невъзможността да обуздаят толкоз доста хора, всеки от които идва със своята история. 

- Смятате ли, че учителите имат потребност от повече образования по какъв начин да преподават по-интересно?

- Тези образования се случват и в този момент, само че при тях има голям проблем. Наскоро претърпях първото ми образование в учебното заведение, в което преподавам, което беше безусловно безсмислено. Дойде компанията в учебно заведение на 23 декември м.г. Темата беше за интерактивните способи в образованието. Според мен преподавателката не бе изключително готова, говореше с претенциозен език над 4 часа за неща, които ние действително вършим в час, само че без да използваме британските им имена. Тук МОН още веднъж е постъпило чиновнически, вместо да освободи учебното заведение единствено да избере кой да пристигна и да образова учителите му.

- Но учебните заведения имат независимост да изберат коя компания да ги образова? Има указател със стотици компании, от които да се избира?

- Не е по този начин! Вие да не мислите, че някой ще разреши едни свободни пари (1% от учебните бюджети са планувани за подготовка на учителите - бел.ред.) да изтекат някъде ей по този начин в други канали. За мен това е фабрика за пари. Какво се случва на процедура? МОН споделя, че би трябвало да минаваме най-малко 1 образование годишно. Училището е задължено да заплати една сума – към 50 лева на преподавател най-малко, като избере единствено сред сертифицирани учащи компании. Но компаниите оферират стеснен брой тематики и действително няма доста избор по какво да те образоват. И по този начин се получава, че за няколко години се завъртат едни и същи компании с едни и същи тематики. Не е елементарно даже да запазиш дата, тъй като съгласно разпоредбите образованието би трябвало да е в неучебен ден. А за качеството изобщо не се приказва, кой го следи? А по какъв начин се сертифицират компаниите – единствено по документи ли? Самото обвързване да се прави подготовка по този метод е порочно.

По отношение на образованията нещата би трябвало да бъдат доста по-освободени. На мен да вземем за пример са ми нужни повече образования, свързани с логика на психиката, само че учебното заведение не може да ме изпрати самостоятелно, тъй като е над 150 лева на човек. Имам възпитаник, който ми е написал искрено расистко съчинение. Как следва да постъпя вярно, при условие че идващият стадий е да върви да бие ромите? Друг е нападателен, напушен или пийнал в час, а трети е направил опит за самоубийство. Какво да върша аз?! Психологът не може да поеме всички случаи. Аз би трябвало да мога да отреагирам в час. Достатъчно постоянно ми се случва да вляза в час и да видя две момчета да са се хванали за гушите. Представете си с моите 160 см по какъв начин стоя посред им и ги разтървавам!

- Как?

- С предпочитание. Човек би трябвало да ги гледа в очите и да не мига... Хората би трябвало да схванат, че това, което в този момент се случва в час, е доста по-различно от това, което се е случвало по тяхно време . То не е наложително неприятно. Учениците не са по-лоши. Училището е техният живот, там е всичко останало, и учителят би трябвало да се занимава с това всичко останало. Но би трябвало да му се даде опция за това. Сега системата просто не разрешава аз да дам на учениците ми това, от което те имат потребност. Просто обществото има неверна визия. Както и хората в МОН. Чиновниците в никакъв случай няма да пуснат непринудено от мъртвата си хватка на прекомерния надзор, тъй като това им дава голяма власт, а кой се отхвърля от нея току-тъй?! Дори министърът да е доброжелателен, продължава да важи поговорката " Царят дава, само че пъдарят не дава. " Тази система би трябвало да бъде обърната с хастара нагоре, тя не може да се промени еволюционно, по тази причина би трябвало революционна смяна на равнище хрумвания, заложени в основата на тази голяма конструкция. И главното - би трябвало да има по-голяма независимост и място за творчество в нея.